Поредната ми голяма любов от Goutal се появи да ми покаже, че винаги нещо може да ме изненада, когато си мисля, че всичко ми е ясно. Не защото е необичаен и нехарактерен за мен аромат, напротив – точно в нишата ми е. И все пак…
Eau du Sud попада в категорията „имам много подобни парфюми и нямам нужда от още един“. Точно това ме накара да отмина офертата, когато я видях. Не че не наострям нос като хрътка винаги, когато мерна цитруси и билки (пък и нещо южно в името), но наистина, харесването на определени нотки води до трупане на парфюми с много подобно звучене и обонятелно зацикляне. Бях се зарекла да не купувам повече такива за известно време и да изляза от зоната си на цитрусово-билков комфорт.
Мъхът в композицията беше другото, което ме разколеба. Очаквах или да бие на ретро, или да бие на мъжки. На другия ден обаче си спомних парфюмното си правило номер едно – на Goutal не се отказва. Така че го взех (насляпо) с идеята, че ако ми се стори прекалено мъжки, мъжът ми или синът ми ще намажат.
Е, ами… съжалявам, момчета, няма да получите нито капка. Ще си го изпръскам целия и както е тръгнало, ще стане за нула време. Нося го вече десет поредни дни, без изобщо да помисля за друг, а това е чудо невиждано при мен. Мисля, че съм пристрастена. Но защо ли?
Като нотки Eau du Sud наистина изглежда като един куп други мои парфюми, като аромат също не е нещо уникално – напомня ми на Eau Sauvage на Dior, на Eau de Rochas на Rochas, на Eau d’Orange Verte на Hermès… този тип цитрусово-билково-мъхови композиции. Да, има и леко мъжко, и леко ретро звучене. Но освен това има нещо светло и звънливо, което много точно ми напипва струните на душата.
Доста остър аромат е Eau du Sud и не е за всеки. Кисело-горчиви цитруси, землиста нотка на стъпкани бурени. Не е обичайната лятна лимонада, нито обичайният туристически юг. Това е югът като ежедневие и дом, не като лъскава брошура. Има нещо леко грубовато в него, което особено ми допада и ми напомня за калдъръм, за стара къща с каменни стени, за буци пръст напролет. Нещо неравномерно, нерафинирано и много жизнено. Ако другият ми цитрусово-билков любимец от Goutal, Mandragore Pourpre, е скъп пуловер от тъмнозелен кашмир, този е ръчно плетен меланж с едра плетка, селски в най-добрия възможен смисъл. Всяка една от нотките е избистрена до кристална яснота, няма никакви пудри и сапуни, които да заглушават, омекотяват и цивилизоват.
С това не искам да кажа, че Eau du Sud е груб, недодялан, нескопосано направен парфюм, напротив. Много е изпипан и всичко си е на мястото, типичен Goutal. Просто е първичен, непресторен, не играе игрички и не се занимава с глупости. Мисля, че това усещане до голяма степен идва от пачулито и ветивера в базата, които му дават много приятна землиста нотка. Харесва ми повече от Eau d’Hadrien – по-богат и наситен е, а от Mandragore Pourpre пък е по-casual и непретенциозен.
Eau du Sud е юг от най-любимия ми вид. Стара каменна къща в Прованс с груби зидове и капаци на прозорците, устояващи на поривите на мистрала. Събуждане с изгрева, просто ежедневие, искрени отношения, вечеря от собствената градина, глътка пастис. Ако търсите курортен цитрус, бягайте далече от него. Но ако си проговорите на един език, ще е за цял живот.
Година на излизане: 1996
Нос: Аник Гутал
Олфактивна група: цитрусово-ароматичен
Връхни нотки: босилек, грейпфрут, бергамот, мандарина
Сърцевина: лайм, вербена, мента, жасмин
База: мъх, ветивер, пачули
„Ферма в Прованс“, Винсент ван Гог, 1888
